В този ден, когато националното ни достойнство се свежда до вцепенение на улицата, след като отшуми сирената и ни повлече потокът на едно съвремие, лишено от героизъм, ни остават само силните думи. Избираме стихотворение на врачанската поетеса Яна Кременска неслучайно, нейният роден град е близо до лобното място на Ботев. Надяваме се, че е виждала връх Околчица, когато е писала тези редове, иначе нямаше да бъдат толкова пронизващи. По български!
2 ЮНИ
Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и …помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!