Човекът, който продава книги, е ценен колкото онзи, който ги пише. Затова решихме да зададем пет въпроса на най-дългогодишните служители в „Хеликон“, да ви представим лицата им и тяхното усещане за професията на книжаря.
Ако сте софиянец и четящ човек, със сигурност сте засичали през всичките години на съществуване на книжарници „Хеликон“ в столицата Нели Павлова. В момента работи в „Хеликон-Шишман“. След сръчното миньонче винаги остават верни клиенти и приятели, атмосфера пълна с усмивки и топлота, подробно консултиране и лично отношение. Това, което не остава, е и прашинка по книжните рафтове. Защото освен шегобиец, Нели е абсолютен професионалист, както ще се убедите сами.
Откога работите в „Хеликон“ и как попаднахте тук?
Помня точната дата – 26.06.2000 г.
Много завиждах на една позната, която беше книжар в „Хеликон“ и за моя радост, не след дълго тя ме покани на работа във фирмата. Започнах в друго звено, но винаги съм била свързана с книгите, сякаш от… „Преди да се родя и след смъртта ми”.
Професията на книжаря за Вас е…
Понякога е „Любов”, друг път „Любов по време на холера”.
Ако изведнъж книгите изчезнат, с какво бихте се занимавали?
Свят без книги …. представям си го като „Пътят” на Кормак Маккарти. … О, ами тогава бих се занимавала с бягане, защото в такъв свят ще оцелееш само ако спазваш правилото „Тичай или умри”.
Какви са впечатленията ви от младото поколение книжари?
Едни са родени за професията, на други им е малко по-трудно. Работата е комплексна и не е достатъчно да си добър само в едно нещо. Не е лесно и „Не случайно му викаме бачкане” .
Препоръчайте ни последната интересна книга, която прочетохте.
Не е последно прочетена, но от сърце препоръчвам поредицата на Луиз Пени за инспектор Гамаш – „Убийството на художника” , „Убийствено студена”, „ Камъкът на смъртта” и др. Това е интелигентна криминална литература, написана изключително увлекателно. Четеш и се влюбваш!