Човекът, който продава книги, е ценен колкото онзи, който ги пише. Затова решихме да зададем пет въпроса на най-дългогодишните служители в „Хеликон“, да ви представим лицата им и тяхното усещане за професията на книжаря.
Елена Алексиева е човекът-книжарница. Освен старши книжар в „Хеликон-Бургас“, „Мама Ели“ е буквално герой-ветеран, оцелял в достойната и нелека битка с променящия се пазар у нас. И като такъв приема всяка книга за лична кауза. Падне ли й някое заглавие на сърцето, тя е в състояние да му продаде тиража, открие ли добър български автор, тогава се разгръща по всички фронтове. Елена Алексиева си тежи на мястото, затова я познава цялата книжна гилдия, а ако някой случайно не й е приятел, веднага ще се убеди, колко много е пропуснал.
Откога работите в „Хеликон“ и как попаднахте тук?
В Хеликон Бургас съм от 1999 г., влязох с есенното слънцестоене на 21 септември.
Като всички хубави неща и това стана случайно – видях обява във вестник. Като се замисля, трябваше и мъж да си потърся така. Защото се оказа, че когато става дума за голямата книжарска любов, тя просто се случва и няма значение дали си препоръчан, дали познаваш някого, дали си подготвен предварително. От любовта не можах да избягам – започнах веднага като книжар и догодина ще закръгля 20 години все на едно място. А всеки ден ми е вълнуващ, сякаш е пръв.
Професията на книжаря за Вас е..
Ние сме свещениците на книгите. Посредниците между литературата и хората, пресечната точка. Свещенослужители в храма-книжарница. И се храним с щастливи очи – ако събереш правилната книга и правилния човек, значи е имало смисъл от теб днес.
Бих готвила с любов за деца, внуци, любими приятели , щях да точа тънките кори за баница като баба ми Елена, да пържа перфектните бухти като мама Бистра, докато те се усмихват.
Домашна, топла кухня, с аромат на ванилия и канела, на босилек и чесън, която те прави малък, обичан и добър човек.
Какви са впечатленията ви от младото поколение книжари?
В книжарството няма възраст. Тук всички сме древни, защото сме пропити от книги. Е, има повече или по-малко луди, само по това се различаваме. Иначе всички се учим от другите. А младите хора по принцип май се усмихват по-често.
Препоръчайте ни последната интересна книга, която прочетохте.
Последното ми книжно откритие са чудесните разкази на Йорданка Белева от сборника „Кедер“. Посочи ми ги Милена Ташева, а после писателят Георги Томов довърши вербовката (това си струва да се подчертае, защото е голяма рядкост – съвременен мъж писател да признае, че е почитател на съвременна жена писател)
А иначе тези разкази са истинско малко чудо, думите ѝ – светли и богати, отмиват тъгата, лекуват и пречистват, връщат спомените от тежки моменти, но го правят с много обич и изящно словесно майсторство, правят ни бели и добри. Тази книга препоръчвам на всички мъдри читатели.
