От Амстердам – Ане Франк се е опитала да скрие две страници от дневника си, които съдържат неприлични шеги и коментари по т.нар. от нея „сексуални въпроси“. Сложила е върху тези странички кафява хартия, за да изглеждат празни.
Това съобщават на 15 май от в. „Ню Йорк Таймс“.
Използвайки нови дигитални технологии, изследователи на дневника на Ане Франк попаднали на скритите страници. Новината е обявена от музея „Къщата на Ане Франк“ (Anne Frank House), както и други две датски културни институции.
Франк пише дневника си от позицията на младо момиче, тъкмо навлизащо в пубертета, което описва как живота му се променя, криейки се от нацистите на таен таван по време на Втората световна война. Тя най-вероятно е скрила именно тези страници, защото не е искала баща ѝ или някой друг от укриващите се в „Задната къща“ да ги прочете.
„Понякога си представям как някой идва при мен и иска да го информирам за сексуалните въпроси“, пише Ане на датски. „Как бих го направила?“, опитва се сама да отговори, като се обръща към въображаем слушател с възвишен тон. Използва фрази като „ритмични движения“, за да опише секса, а с „вътрешния медикамент“ реферира контрацептивите.
Засяга също темите за менструацията със „знак, че съм узряла“ и проституцията с „В Париж имат специални домове за това“.
Питър де Бруин, главен изследовател от Института по история на Нидерландия и участник в изследването, казва, че страниците не са толкова интересни заради сексуалното съдържание, тъй като Франк коментира подобни теми и в други части на дневника си, на места дори по-описателно, а защото показват първите ѝ опити да пише в по-литературен тон.
„Започва с въображаем човек, на когото разказва за секса и така създава литературна среда, в която да може да пише по тема, с която явно не се чувства толкова спокойна“.
Двете наскоро открити страници са написани на 28 септември 1942 г. в първия дневник на Ане Франк. Тогава тя е 13-годишна. По време на криенето си, Ане пише два варианта на дневника. Първият е воден в няколко последователни тетрадки, от 13-ия ѝ рожден ден на 12 юни 1942 г. до 1 август 1944 г. и е предназначен да се чете само от нея.
Един ден обаче тя чува по радиото, че датското правителство в изгнание иска да издаде свидетелски текстове на хора, засегнати от немската окупация и решава да напише нова книга, която нарича „Задната къща“ (The Secret Annex), базирана на водените тетрадки, която се надява да предаде след края на войната.
Де Бруин казва още, че Франк може да е скрила страниците и като форма на саморедакция, докато е оформяла втората, публичната ѝ версия.
Изследователите са попаднали на страниците, докато правели регулярната проверка на състоянието на дневниците. Те се пазят строго и на всеки 10 години търпят проверка за състоянието си.
„Можете да го сравните например с това да откриете, че нещо е нарисувано под картина на Рембранд“, казва да Силва. „Защото това, което се крие отдолу, може да ви помогне да разберете по-добре как е работил авторът“.
Автор Нина Сигал
Превод Кристина Цонева, по материали от „Ню Йорк Таймс“